Книжарница

Новини и събития

"Българските освобождения. Изгубените поуки" - РУМЕН ДАНОВ

Миналото е сблъсък на умрели версии. Която оцелее, възкръсва и това остава за поколенията...
Историята на поредния български преход бива разказвана по различни начини. Всеки разказ носи своя истина, опакована в различна кожа. Като агиографско CV. Като пикантна шкембе чорба, налюскана с всевъзможни дреболии. Като нравствен катехизис. Като партийно-прокурорски рапорт. Трансдокументална, избелена до хиперобективност хроника – много е академично...
На повърхността това е. Колкото автори – толкова жанрове! Толкова и истини. А отдолу ври и кипи. Тресе.

 Сред лавината от заливащи ни версии за случилото се през последното десетилетие на XX век – коя от всичките ще останевместо автентичния разказ за историята? Тълкуването на събитията е занимание за добросъвестни, но и личен залог за почтеност. Кой ще си го позволи? Кой ще го заобиколи?

 За това е голямата война!

 Тя носи гигантския духовен и политически сблъсък на днешния ден. Подмолен, трудно доловим. Под повърхността на оляната с жълто родна публичност той е невидим.

 Защо голямата война е толкова важна и дори съдбовна? Защото от изхода º зависи историческата виза за бъдещето на една или друга политическа кожа. А зад всяка кожа се крият живи съдби. Лични биографии. Подвизи и престъпления. Достойнства и предателства. Не е достатъчно да можеш да кажеш като Гьоте – Ich war dabei*. Трябва и да си участвал.

 Затова е и това натискане на живот и смърт. Всеки драпа да изложи – не, да наложи своята версия! Тя може да осмисли животи. Да реабилитира жертви и мъченици. Но може и да изпира съвести. Да детронира светила и величия.

 Може всичко. Според древния принцип – който пише историята, той я прави.

 _____________

 * Ich war dabei (нем.) – Аз присъствах.

 

ТАЙВАНСКАТА „СДЕЛКА”

 След изборите през есента на 1994 г. Захари Захариев е депутат от БСП и председател на една от „българо-руските дружби”. Посещава ме в президентството и моли да се срещна и изслушам малка група представители на Тайван. Имали интересни идеи за България!

 Приемам. Срещата ще бъде неофициална, в ресторанта на последния етаж на хотел „Кемпински”. Красива панорама към вечерна София. Изискана  кухня. Успявам да прикрия изненадата си – на масата до Захари очаквам да видя хора от азиатската раса, а срещу ми се изправят трима снажни мъже от англо-саксонски тип, говорещи перфектен английски с провлечен американски акцент. Представят се. Да ги наречем Джак, Дейвид и Аарън. Нюйоркска мултинационална адвокатска кантора. Представляват интересите на тайванското правителство. Няколко въвеждащи думи и Захариев се оттегля. Преминаваме по същество. Макар и в неофициална обстановка, господата биха искали чрез мен да сондират въпроса за признаването на Тайван от българския президент и правителството. Изреждат пунктоално държавите, които досега са предприели този акт. Всъщност, очакват да предам на президента няколко предложения. В случай, че България вземе такова решение, Тайван със своите позиции в Щатите ще осигури значителни инвестиции в българската икономика в размер на около 3 милиарда щатски долара. Също така ще съдейства за предоговаряне на българския външен дълг – в  Нюйоркския офис на адвокатската кантора са се запознали със структурата му и виждат възможности за чувствително редуциране. България се намира в сложен преходен период, трудностите са много – разказвам накратко. Не мога да обещая нищо, но все пак поемам ангажимента най-подробно да информирам президента за интересните предложения. Накрая има и десерт! На онези, които осигурят прокарването/приемането на решението, ще бъдат преведени по 1 милион долара по индивидуални сметки в швейцарска банка! Това ми е прошепнато на раздяла, пред асансьора. Успявам да повторя, че правителството най-отговорно ще обсъди предложението...

 Още на другия ден информирам президента за любопитната среща, но предварително знам резултата. Разказвам най-подробно детайлите, като не пропускам и „десерта”, разбира се – един милион долара по лична сметка в UBS-Цюрих, г-н Президент! Желев съсредоточено мисли. Познавам го прекалено добре – не се глуми за милионите... Ти какво мислиш, изпитва ме.

 Какво аз мисля, не е толкова важно... Пекин какво ще си помисли! – отговарям. А още по-важно е какво ще направи!

 Желев крачи напред-назад в кабинета си, после се обръща с прояснено лице. Ясно. Темата е приключена, следващият въпрос...

 Само след няколко месеца тръсвам наръч вестници на бюротому. Желев вече е извън президентството. Стартирала е новата предизборна кампания в Македония. Васил Тупурковски е кандидат на Партия Демократична Алтернатива и обещава един милиард инвестиции в Македония. Откъде, мислите? От Тайван! На 1 януари 1999 г. новият министър-председател Люпчо Георгиевски признава официално Република Тайван[1].

 Ето така Желю Желев проигра шанса си да се пенсионира като щастлив милионер.

  

 [1] През 2001 г. вестник “Asia Times” (http://www.atimes.com/china/CG11Ad02.html) публикува твърдението на информирани източници, че „Тупурковски е договорил сделката с Тайван с този резултат, за което е получил неясно каква сума пари – тези подозрения обаче остават недоказани”. Същата година новото македонско правителство денонсира признаването на Тайван. Според други източници, Македонската авантюра струва на Тайван около 150 милиона щ. долара  (бел.авт).


Вход за потребители

потребител:

парола:

Забравена парола
Защо да се регистрирам?

Новини и събития

Културни и други събития

Представяне на книгата "Българските освобождения. Изгубените поуки"

На 27 януари, от 18 ч. във Военния клуб в София ще бъде представена книгата на Румен Данов - "Българските освобождения.

Интервю с ДЕЯН ЕНЕВ

Писането е споделяне Докато свят светува, споделянето ще е истинската спойка между хората - казва известният

Откъси от книги

"Българските освобождения. Изгубените поуки" - РУМЕН ДАНОВ

Миналото е сблъсък на умрели версии. Която оцелее, възкръсва и това остава за поколенията... Историята на поредния

"Спомени за хора, камъни и риби" - БОРИС ХРИСТОВ

Смъртта ни праща често своите послания - върви подире ни и връзва скъсаните нишки на Съдбата; държи ни за

"Гравьор на сънища" АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ

Наско Х. Слезе на острова за любовни истории само с едно сребърно ключе в джоба. Върху дръжката му имаше релеф